Aug 6, 2007, 9:06 AM

Потапяне

  Poetry
586 0 4
Хладната милувка на синьото величие,
заместила разплискания огън,
заместила изгарящата ласка
на слънчевата страст, отнема болката,
отнема топлината на потоците
лъчиста светлина и я разтваря
в милиард кристални капчици живот,
и тялото, поело дъх, потъва
в бленувания свят на тишината,
където светлината се превръща
във взрив от несънувани нюанси,
във буря от разплискани елмази,
чисти, като изгрева от изток,
светли, като обедното слънце,
нежни, като гаснещия залез,
и неповторими, като болката
по някаква несбъдната любов,
която обещава да превърне
света във рай от обич и наслада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...