Aug 6, 2007, 9:06 AM

Потапяне

  Poetry
587 0 4
Хладната милувка на синьото величие,
заместила разплискания огън,
заместила изгарящата ласка
на слънчевата страст, отнема болката,
отнема топлината на потоците
лъчиста светлина и я разтваря
в милиард кристални капчици живот,
и тялото, поело дъх, потъва
в бленувания свят на тишината,
където светлината се превръща
във взрив от несънувани нюанси,
във буря от разплискани елмази,
чисти, като изгрева от изток,
светли, като обедното слънце,
нежни, като гаснещия залез,
и неповторими, като болката
по някаква несбъдната любов,
която обещава да превърне
света във рай от обич и наслада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...