6 авг. 2007 г., 09:06

Потапяне 

  Поэзия
454 0 4
Хладната милувка на синьото величие,
заместила разплискания огън,
заместила изгарящата ласка
на слънчевата страст, отнема болката,
отнема топлината на потоците
лъчиста светлина и я разтваря
в милиард кристални капчици живот,
и тялото, поело дъх, потъва
в бленувания свят на тишината,
където светлината се превръща
във взрив от несънувани нюанси,
във буря от разплискани елмази,
чисти, като изгрева от изток,
светли, като обедното слънце,
нежни, като гаснещия залез,
и неповторими, като болката
по някаква несбъдната любов,
която обещава да превърне
света във рай от обич и наслада.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??