Потапяне
заместила разплискания огън,
заместила изгарящата ласка
на слънчевата страст, отнема болката,
отнема топлината на потоците
лъчиста светлина и я разтваря
в милиард кристални капчици живот,
и тялото, поело дъх, потъва
в бленувания свят на тишината,
където светлината се превръща
във взрив от несънувани нюанси,
във буря от разплискани елмази,
чисти, като изгрева от изток,
светли, като обедното слънце,
нежни, като гаснещия залез,
и неповторими, като болката
по някаква несбъдната любов,
която обещава да превърне
света във рай от обич и наслада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
