Едната капка дъжд ме преломи.
Разлях се и водата ме погълна.
Сега вали. Не спира да вали
и само със дъжда се чувствам пълна.
А бяха сламки тънките лъчи,
с които ласкави ръце ме мамеха.
Повтарях си, че все ще преболи
и този въздух, дето в мен го няма.
Растяха вместо корени криле
и избуя водата да ме кръсти.
Два лотоса с прозрачни цветове
поникнаха приживе между пръстите ми. ...