Aug 30, 2023, 10:45 PM

Потоп

  Poetry
570 1 0

Едната капка дъжд ме преломи.

Разлях се и водата ме погълна.

Сега вали. Не спира да вали

и само със дъжда се чувствам пълна.

 

А бяха сламки тънките лъчи,

с които ласкави ръце ме мамеха.

Повтарях си, че все ще преболи

и този въздух, дето в мен го няма.

 

Растяха вместо корени криле

и избуя водата да ме кръсти.

Два лотоса с прозрачни цветове

поникнаха приживе между пръстите ми.

 

Разнасяше се някаква мълва,

че трябва с Ной да изковем ковчези.

А имаше всевишна свобода

за който иска да излезе.

 

Вали във мен четирдесет лета

и сигурно брегът е невъзможен,

че аз не станах русло на река,

нито прокрустовото ложе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...