Aug 30, 2023, 10:45 PM

Потоп

  Poetry
559 1 0

Едната капка дъжд ме преломи.

Разлях се и водата ме погълна.

Сега вали. Не спира да вали

и само със дъжда се чувствам пълна.

 

А бяха сламки тънките лъчи,

с които ласкави ръце ме мамеха.

Повтарях си, че все ще преболи

и този въздух, дето в мен го няма.

 

Растяха вместо корени криле

и избуя водата да ме кръсти.

Два лотоса с прозрачни цветове

поникнаха приживе между пръстите ми.

 

Разнасяше се някаква мълва,

че трябва с Ной да изковем ковчези.

А имаше всевишна свобода

за който иска да излезе.

 

Вали във мен четирдесет лета

и сигурно брегът е невъзможен,

че аз не станах русло на река,

нито прокрустовото ложе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...