ПОТОП

Дъждът облачно мляко цеди.

Оплел е земята във мрежи.

Хората-риби в мътни води,

мрежите искат да срежат.

Във кален потоп тънат души.

Човека, знаем, от глътка се дави.

Калта съдбите в основи руши.

Потъваме, но оставаме прави.

Господи, къде милостта се дяна?

Ковчега Ноев, не издържа - тече.

Потъваме бавно в словесната пяна.

Спаси ни, Господи! Калта ни влече...