Дъждът облачно мляко цеди.
Оплел е земята във мрежи.
Хората-риби в мътни води,
мрежите искат да срежат.
Във кален потоп тънат души.
Човека, знаем, от глътка се дави.
Калта съдбите в основи руши.
Потъваме, но оставаме прави.
Господи, къде милостта се дяна?
Ковчега Ноев, не издържа - тече.
Потъваме бавно в словесната пяна.
Спаси ни, Господи! Калта ни влече...
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
