Дъждът облачно мляко цеди.
Оплел е земята във мрежи.
Хората-риби в мътни води,
мрежите искат да срежат.
Във кален потоп тънат души.
Човека, знаем, от глътка се дави.
Калта съдбите в основи руши.
Потъваме, но оставаме прави.
Господи, къде милостта се дяна?
Ковчега Ноев, не издържа - тече.
Потъваме бавно в словесната пяна.
Спаси ни, Господи! Калта ни влече...
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
