16 окт. 2008 г., 12:41

Потоп

545 0 0
 

        ПОТОП

 

 

Дъждът облачно мляко цеди.

Оплел е земята във мрежи.

Хората-риби в мътни води,

мрежите искат да срежат.

 

 

Във кален потоп тънат души.

Човека, знаем, от глътка се дави.

Калта съдбите в основи руши.

Потъваме, но оставаме прави.

 

 

Господи, къде милостта се дяна?

Ковчега Ноев, не издържа - тече.

Потъваме бавно в словесната пяна.

Спаси ни, Господи! Калта ни влече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...