28 ene 2014, 22:45

Потребна си ми ти...

  Poesía
1K 0 4

Камината мълчи. Градината насреща.
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.

И виждам те красива. Изисканият профил.
Сърце под огледало, в което гледаш ти.
Три снимки на дете и синя свещ от восък,
 до ваза пълна цяла с измислени мечти..

Дъска на цветни точки. Изнервена съседка.
Зелена, стара жаба и кошница с шише,
ютия, кактус, елипс, намачкана салфетка,
самотен слон до нея, излязъл от клише.

Студено е навън. Навсякъде е хладно
и мокри са очите ни от късните сълзи,
а трите палми светят, пораснали отдавна.
Обичам те! И искам! Потребна си ми ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...