Потребна си ми ти...
Камината мълчи. Градината насреща.
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил.
Сърце под огледало, в което гледаш ти.
Три снимки на дете и синя свещ от восък,
до ваза пълна цяла с измислени мечти..
Дъска на цветни точки. Изнервена съседка.
Зелена, стара жаба и кошница с шише,
ютия, кактус, елипс, намачкана салфетка,
самотен слон до нея, излязъл от клише.
Студено е навън. Навсякъде е хладно
и мокри са очите ни от късните сълзи,
а трите палми светят, пораснали отдавна.
Обичам те! И искам! Потребна си ми ти...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
