Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
23 abr 2009, 16:22

Потънал свят 

  Poesía » Del paisaje
691 0 7

Луната, която огрява във локва,

в ума ми поражда мисъл ненужна,

а в нея видях кораб как пуска котва

над сън, от който не се събуждах.

И сам в раздробените мандри се лутах,

безлюди имения порти разлюшкаха,

и черни коне във полята разпуснати,

оставиха празни конюшните.

И кални магарета шумно ревяха,

във болно хрущене дошло като писък,

нагазил във храстите аз просто чаках,

порязан от жилави мисли.

Но бързо отърсен от моето смущение,

аз тайно дълбах водораслите слузести,

в които греблата лежаха пленени

от стражите - сиви медузи.

И в лодка потеглих с вълните пенливи,

а под тях се спотайваха камъни страшни,

но аз си избрах да потъна красиво,

до дъното - тихо и прашно.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По скоро се стремя към нещо различно!
  • Различен свят, свят със своя логика, образи, красота и зловещост (или зловещност се казва?). На мен ми хареса, почувствах се вътре в съня.
    Колкото до луната - според мен си е съвсем на място - отражение на луна в локвата, врата към другаде. Обаче мандрите не ги разбрах, не отключват нищо от моите сънища Еми, не всички образи са архетипни

    Кажи за философската мисъл, сега като ни зариби
  • Това е стих,писан по една много странна философска мисъл.За това е малко различен. Искам да покажа един различен, несъществуващ свят.
  • Въпреки че не съм публикувал тук от доста продължителен отрязък от време, не мога да скрия възмущението си от тази безпричинно слаба коментираност. Но все пак съм благодарен на прочелите.
  • в твоя приказно поетичен стил...много хубаво!
  • Силна метафора и красив финал.
    Поздрав!
  • Страхотно е! Много красиво!
Propuestas
: ??:??