Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
23.04.2009 г., 16:22 ч.

Потънал свят 

  Поезия » Пейзажна
637 0 7

Луната, която огрява във локва,

в ума ми поражда мисъл ненужна,

а в нея видях кораб как пуска котва

над сън, от който не се събуждах.

И сам в раздробените мандри се лутах,

безлюди имения порти разлюшкаха,

и черни коне във полята разпуснати,

оставиха празни конюшните.

И кални магарета шумно ревяха,

във болно хрущене дошло като писък,

нагазил във храстите аз просто чаках,

порязан от жилави мисли.

Но бързо отърсен от моето смущение,

аз тайно дълбах водораслите слузести,

в които греблата лежаха пленени

от стражите - сиви медузи.

И в лодка потеглих с вълните пенливи,

а под тях се спотайваха камъни страшни,

но аз си избрах да потъна красиво,

до дъното - тихо и прашно.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По скоро се стремя към нещо различно!
  • Различен свят, свят със своя логика, образи, красота и зловещост (или зловещност се казва?). На мен ми хареса, почувствах се вътре в съня.
    Колкото до луната - според мен си е съвсем на място - отражение на луна в локвата, врата към другаде. Обаче мандрите не ги разбрах, не отключват нищо от моите сънища Еми, не всички образи са архетипни

    Кажи за философската мисъл, сега като ни зариби
  • Това е стих,писан по една много странна философска мисъл.За това е малко различен. Искам да покажа един различен, несъществуващ свят.
  • Въпреки че не съм публикувал тук от доста продължителен отрязък от време, не мога да скрия възмущението си от тази безпричинно слаба коментираност. Но все пак съм благодарен на прочелите.
  • в твоя приказно поетичен стил...много хубаво!
  • Силна метафора и красив финал.
    Поздрав!
  • Страхотно е! Много красиво!
Предложения
: ??:??