15 may 2012, 13:18

Потънала

833 0 0

Не ме търси в полето -

не съм насекомо да се покажа от пръстта.

Не ме търси в гората -

не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.

Не ме търси в морето -

не съм рибка да изплувам от дълбоките води.

Не ме търси по високите скали -

не съм коза да се катеря.

Не ме търси под земята -

не съм разлагащ се труп.

Аз съм там, където не ме търсиш.

Някъде, дълбоко потънала...

Аз съм споменът, който те кара да заплачеш.

Аз съм тръпката, караща сърцето ти да полудее.

Аз съм първата мисъл, с която се събуждаш.

Аз съм всичко, което търсиш.

Но никога не си открил.

И никога няма да опознаеш.

Невидима. Слънчево зайче на стената.

Непозната. Черна сянка в мрака.

Влюбена. Изгубила завинаги себе си.

Потънала в безбрежния океан на същността ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...