15.05.2012 г., 13:18

Потънала

828 0 0

Не ме търси в полето -

не съм насекомо да се покажа от пръстта.

Не ме търси в гората -

не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.

Не ме търси в морето -

не съм рибка да изплувам от дълбоките води.

Не ме търси по високите скали -

не съм коза да се катеря.

Не ме търси под земята -

не съм разлагащ се труп.

Аз съм там, където не ме търсиш.

Някъде, дълбоко потънала...

Аз съм споменът, който те кара да заплачеш.

Аз съм тръпката, караща сърцето ти да полудее.

Аз съм първата мисъл, с която се събуждаш.

Аз съм всичко, което търсиш.

Но никога не си открил.

И никога няма да опознаеш.

Невидима. Слънчево зайче на стената.

Непозната. Черна сянка в мрака.

Влюбена. Изгубила завинаги себе си.

Потънала в безбрежния океан на същността ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...