15.05.2012 г., 13:18

Потънала

830 0 0

Не ме търси в полето -

не съм насекомо да се покажа от пръстта.

Не ме търси в гората -

не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.

Не ме търси в морето -

не съм рибка да изплувам от дълбоките води.

Не ме търси по високите скали -

не съм коза да се катеря.

Не ме търси под земята -

не съм разлагащ се труп.

Аз съм там, където не ме търсиш.

Някъде, дълбоко потънала...

Аз съм споменът, който те кара да заплачеш.

Аз съм тръпката, караща сърцето ти да полудее.

Аз съм първата мисъл, с която се събуждаш.

Аз съм всичко, което търсиш.

Но никога не си открил.

И никога няма да опознаеш.

Невидима. Слънчево зайче на стената.

Непозната. Черна сянка в мрака.

Влюбена. Изгубила завинаги себе си.

Потънала в безбрежния океан на същността ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...