26 jul 2007, 10:29

Потърси ме

  Poesía
867 0 6
Потърси ме в очите на утрото,
докосни ме с топлите си длани
и ще доловиш на думите нечутото,
от мислите, отдавна поругани.

Потърси ме във косите на нощта,
златисто стелещи се във небето -
ще чуеш крясъка на моята душа,
заглушен от биенето на сърцето.

Потърси ме в облака надвиснал,
събрал във себе си от моите сълзи,
с банален гръм във въздуха увиснал,
ще ти напомни за отминалите дни.

Потърси ме в шепота на океана.
Послание от миналото ще ти донесе
и болка, някога, отдавна изболяна,
към дъллбините си ще отнесе.

Потърси ме сред тревите изгорели,
зарови ръцете си във пепелта,
намери и устните ми зажаднели,
прероди ме в своята единствена жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...