26 jul 2007, 10:29

Потърси ме

  Poesía
875 0 6
Потърси ме в очите на утрото,
докосни ме с топлите си длани
и ще доловиш на думите нечутото,
от мислите, отдавна поругани.

Потърси ме във косите на нощта,
златисто стелещи се във небето -
ще чуеш крясъка на моята душа,
заглушен от биенето на сърцето.

Потърси ме в облака надвиснал,
събрал във себе си от моите сълзи,
с банален гръм във въздуха увиснал,
ще ти напомни за отминалите дни.

Потърси ме в шепота на океана.
Послание от миналото ще ти донесе
и болка, някога, отдавна изболяна,
към дъллбините си ще отнесе.

Потърси ме сред тревите изгорели,
зарови ръцете си във пепелта,
намери и устните ми зажаднели,
прероди ме в своята единствена жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...