Jul 26, 2007, 10:29 AM

Потърси ме

  Poetry
869 0 6
Потърси ме в очите на утрото,
докосни ме с топлите си длани
и ще доловиш на думите нечутото,
от мислите, отдавна поругани.

Потърси ме във косите на нощта,
златисто стелещи се във небето -
ще чуеш крясъка на моята душа,
заглушен от биенето на сърцето.

Потърси ме в облака надвиснал,
събрал във себе си от моите сълзи,
с банален гръм във въздуха увиснал,
ще ти напомни за отминалите дни.

Потърси ме в шепота на океана.
Послание от миналото ще ти донесе
и болка, някога, отдавна изболяна,
към дъллбините си ще отнесе.

Потърси ме сред тревите изгорели,
зарови ръцете си във пепелта,
намери и устните ми зажаднели,
прероди ме в своята единствена жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...