Jul 26, 2007, 10:29 AM

Потърси ме

  Poetry
873 0 6
Потърси ме в очите на утрото,
докосни ме с топлите си длани
и ще доловиш на думите нечутото,
от мислите, отдавна поругани.

Потърси ме във косите на нощта,
златисто стелещи се във небето -
ще чуеш крясъка на моята душа,
заглушен от биенето на сърцето.

Потърси ме в облака надвиснал,
събрал във себе си от моите сълзи,
с банален гръм във въздуха увиснал,
ще ти напомни за отминалите дни.

Потърси ме в шепота на океана.
Послание от миналото ще ти донесе
и болка, някога, отдавна изболяна,
към дъллбините си ще отнесе.

Потърси ме сред тревите изгорели,
зарови ръцете си във пепелта,
намери и устните ми зажаднели,
прероди ме в своята единствена жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...