Jul 26, 2007, 10:29 AM

Потърси ме

  Poetry
870 0 6
Потърси ме в очите на утрото,
докосни ме с топлите си длани
и ще доловиш на думите нечутото,
от мислите, отдавна поругани.

Потърси ме във косите на нощта,
златисто стелещи се във небето -
ще чуеш крясъка на моята душа,
заглушен от биенето на сърцето.

Потърси ме в облака надвиснал,
събрал във себе си от моите сълзи,
с банален гръм във въздуха увиснал,
ще ти напомни за отминалите дни.

Потърси ме в шепота на океана.
Послание от миналото ще ти донесе
и болка, някога, отдавна изболяна,
към дъллбините си ще отнесе.

Потърси ме сред тревите изгорели,
зарови ръцете си във пепелта,
намери и устните ми зажаднели,
прероди ме в своята единствена жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...