Потърсих те...

Потърсих те след толкова години.

Защо ли?

Самата аз не зная.

Какво ли исках да открия?

Все още в себе си гадая.

Дали аз теб потърсих или мен?

Какво във спомена се преобърна?

Или носталгия по миналото ме прегърна

и моят свят се върна прероден.

Не знам!

Но все по-често мислите

сами се връщат там,

където чувствах че живея,

сама на себе си приличах

и нищо от живота не отричах.

А може би пък исках да узная

дали обичана аз бях, оная -

истинската, неизгубена, неразпиляна

и недокосната от времето, неразгадана.

Объркана звуча. Така е.

Не се чуди какво послание това е;

бушуват в мене просто океан въпроси,

а отговори нямам -

те сякаш си остават боси,

сред мисли чувства, спомени реалност

и време с изкривена огледалност.

Потърсих те!

Май не очаквах аз да те намеря...