Потърсих те...
Потърсих те след толкова години.
Защо ли?
Самата аз не зная.
Какво ли исках да открия?
Все още в себе си гадая.
Дали аз теб потърсих или мен?
Какво във спомена се преобърна?
Или носталгия по миналото ме прегърна
и моят свят се върна прероден.
Не знам!
Но все по-често мислите
сами се връщат там,
където чувствах че живея,
сама на себе си приличах
и нищо от живота не отричах.
А може би пък исках да узная
дали обичана аз бях, оная -
истинската, неизгубена, неразпиляна
и недокосната от времето, неразгадана.
Объркана звуча. Така е.
Не се чуди какво послание това е;
бушуват в мене просто океан въпроси,
а отговори нямам -
те сякаш си остават боси,
сред мисли чувства, спомени реалност
и време с изкривена огледалност.
Потърсих те!
Май не очаквах аз да те намеря...
© Валя Всички права запазени
Хубавото не се забравя!
Привет!