28.10.2009 г., 12:31

Потърсих те

1.3K 0 1

Потърсих те...

 

Потърсих те след толкова години.

Защо ли?

Самата аз не зная.

Какво ли исках да открия?

Все още в себе си гадая.

 

Дали аз теб потърсих или мен?

Какво във спомена се преобърна?

Или носталгия по миналото ме прегърна

и моят свят се върна прероден.

 

Не знам!

Но все по-често мислите

сами се връщат там,

където чувствах че живея,

сама на себе си приличах

и нищо от живота не отричах.

 

А може би пък исках да узная

дали обичана аз бях, оная -

истинската, неизгубена, неразпиляна

и недокосната от времето, неразгадана.

 

Объркана звуча. Така е.

Не се чуди какво послание това е;

бушуват в мене просто океан въпроси,

а отговори нямам -

те сякаш си остават боси,

сред мисли чувства, спомени реалност

и време с изкривена огледалност.

 

Потърсих те!

Май не очаквах аз да те намеря...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...