Oct 28, 2009, 12:31 PM

Потърсих те

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Потърсих те...

 

Потърсих те след толкова години.

Защо ли?

Самата аз не зная.

Какво ли исках да открия?

Все още в себе си гадая.

 

Дали аз теб потърсих или мен?

Какво във спомена се преобърна?

Или носталгия по миналото ме прегърна

и моят свят се върна прероден.

 

Не знам!

Но все по-често мислите

сами се връщат там,

където чувствах че живея,

сама на себе си приличах

и нищо от живота не отричах.

 

А може би пък исках да узная

дали обичана аз бях, оная -

истинската, неизгубена, неразпиляна

и недокосната от времето, неразгадана.

 

Объркана звуча. Така е.

Не се чуди какво послание това е;

бушуват в мене просто океан въпроси,

а отговори нямам -

те сякаш си остават боси,

сред мисли чувства, спомени реалност

и време с изкривена огледалност.

 

Потърсих те!

Май не очаквах аз да те намеря...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...