Потъвам
Как пронизваш до кости. От взиране.
И притихвам, преди да простя.
Всеки поглед вещае умиране...
Всяка нощ не успявам да спя.
Полудявам, събрана в очите ти.
Неподвижна съм там. И е тясно.
Не познавам отблизо причините,
разпокъсващи дните ми бясно.
Преоткривам се бавно. И дишам.
ДробовЕте са жадни за още...
Твърдостта ти разтапя се в киша
и ме давиш във своите нощи.
Вик пронизващ, сподавено-гърлен -
оглуши ме. И вече не чувам.
Като камък, в морето захвърлен,
аз се давя, без шанс да изплувам.
И притихвам, преди да простя.
Всеки поглед вещае умиране...
Всяка нощ не успявам да спя.
Полудявам, събрана в очите ти.
Неподвижна съм там. И е тясно.
Не познавам отблизо причините,
разпокъсващи дните ми бясно.
Преоткривам се бавно. И дишам.
ДробовЕте са жадни за още...
Твърдостта ти разтапя се в киша
и ме давиш във своите нощи.
Вик пронизващ, сподавено-гърлен -
оглуши ме. И вече не чувам.
Като камък, в морето захвърлен,
аз се давя, без шанс да изплувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
