25.02.2008 г., 18:38 ч.

Потъвам 

  Поезия » Друга
1234 2 24
Как пронизваш до кости. От взиране.
И притихвам, преди да простя.
Всеки поглед вещае умиране...
Всяка нощ не успявам да спя.


Полудявам, събрана в очите ти.
Неподвижна съм там. И е тясно.
Не познавам отблизо причините,
разпокъсващи дните ми бясно.


Преоткривам се бавно. И дишам.
ДробовЕте са жадни за още...
Твърдостта ти разтапя се в киша
и ме давиш във своите нощи.


Вик пронизващ, сподавено-гърлен -
оглуши ме. И вече не чувам.
Като камък, в морето захвърлен,
аз се давя, без шанс да изплувам.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??