9 feb 2016, 21:03

Потъване 

  Poesía » Civil
338 0 0

Потъвам във блатото мръсно

и няма от мене следа.

За въздуха вече е късно-

разпъна ме той на греда.

 

Към дъното аз се насочвам

и всичко във мене умря.

И вместо върха да посочвам,

духът ми на дъно опря.

 

И тук е мътилката гъста,

и тук е умишлен батак.

Уби ме измама чевръста

във този държавен бардак. 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??