9.02.2016 г., 21:03 ч.

Потъване 

  Поезия » Гражданска
280 0 0

Потъвам във блатото мръсно

и няма от мене следа.

За въздуха вече е късно-

разпъна ме той на греда.

 

Към дъното аз се насочвам

и всичко във мене умря.

И вместо върха да посочвам,

духът ми на дъно опря.

 

И тук е мътилката гъста,

и тук е умишлен батак.

Уби ме измама чевръста

във този държавен бардак. 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??