5 may 2009, 11:13

Поука и мерило...

657 0 2

Поука и мерило...

 

Беда грози живота, 

а как ли я зовем?!?

 

Допускаме я тихо,

съзнателно съвсем...

 

Гонете, мили хора,

завист от сърцата!

Че злобата с нея,

пуска пипалата...

 

Душите си пазете

от гордост тъй надменна

и вещоманията, знам,

за всеки си е вредна. 

 

Не е предмет човека,

душичка всеки носи,

кога със лукс излишен,

кога с крачета боси...

 

Любов дарете щедро, 

всеки тук е нужен,

мерило за глупака,

труженик е нужен...

 

Христова обич вярно,

за всeкиго е мярка,

живот живян достойно

е път със светла арка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...