5 мая 2009 г., 11:13

Поука и мерило...

658 0 2

Поука и мерило...

 

Беда грози живота, 

а как ли я зовем?!?

 

Допускаме я тихо,

съзнателно съвсем...

 

Гонете, мили хора,

завист от сърцата!

Че злобата с нея,

пуска пипалата...

 

Душите си пазете

от гордост тъй надменна

и вещоманията, знам,

за всеки си е вредна. 

 

Не е предмет човека,

душичка всеки носи,

кога със лукс излишен,

кога с крачета боси...

 

Любов дарете щедро, 

всеки тук е нужен,

мерило за глупака,

труженик е нужен...

 

Христова обич вярно,

за всeкиго е мярка,

живот живян достойно

е път със светла арка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...