Поука и мерило...
Поука и мерило...
Беда грози живота,
а как ли я зовем?!?
Допускаме я тихо,
съзнателно съвсем...
Гонете, мили хора,
завист от сърцата!
Че злобата с нея,
пуска пипалата...
Душите си пазете
от гордост тъй надменна
и вещоманията, знам,
за всеки си е вредна.
Не е предмет човека,
душичка всеки носи,
кога със лукс излишен,
кога с крачета боси...
Любов дарете щедро,
всеки тук е нужен,
мерило за глупака,
труженик е нужен...
Христова обич вярно,
за всeкиго е мярка,
живот живян достойно
е път със светла арка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
