За седми път виси на ъгъла, под лактите виси
онази мартеница; вързах му я - там я върза
на улица „Галичица“ и „Трепетлика“, на оня храст
мълчи: отскубнат петльов гребен
в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той)
от полилея на хралупата си, цял.
Захапвам тялото –
до седем пъти хапя
и го броя до седем
години, откакто е висял.
Мълчи под черните си лакти,
слуша закъснели снегове, ...