Jun 12, 2009, 11:59 AM

Повече или напротив

  Poetry » Love
1.1K 0 3
За седми път виси на ъгъла, под лактите виси
онази мартеница; вързах му я - там я върза
	       на улица „Галичица“ и „Трепетлика“, на оня храст
мълчи: отскубнат петльов гребен
в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той) 
от полилея на хралупата си, цял.
Захапвам тялото – 
до седем пъти хапя
и го броя до седем

години, откакто е висял. 
Мълчи под черните си лакти,
слуша закъснели снегове, 
ушите си проспива, затлъстява мръснобялото
на погледа,
а го броих до седем, докато се

зъбех аз като солена риба
с цветове от гняв, докато
	       се стича мартеница по лицето ми,
броя, завързвам
ъгъл - фонетичен сбор -
и храста толкова завързах
с този сняг (го разкопчавам) 
две капки се чифтосват 
повече, отколкото 
му посвещавам седма смърт
и всички храсти,
мартеници – повече
или 
напротив.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елед вен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересна и необичайна си, поздравявам те, за което. И аз като Негово Благородие няма да те пропускам от сега нататък...

    ПП.Взех си бележка от Антон и няма да пропусна и d'Ева
  • Бароне, ти сега ли го забеляза? Елица не е случайно момиче, нищо, че сред сивия поток поезията и остава някак встрани. Но аз те съветвам да прочетеш новелата и "d'Ева", наградена за миналата година. Това, да това вече е друг филм! Светът ти няма да бъде същият. (Каквам ти го като човек, който следи/пише и поезия и проза и знае, че не можеш да познаваш някого, без да познаваш и двете му страни...)
  • От днес нататък ще те държа под око...твърде талантлива си, Елица!
    Ваше Благородие

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...