За седми път виси на ъгъла, под лактите виси онази мартеница; вързах му я - там я върза на улица „Галичица“ и „Трепетлика“, на оня храст мълчи: отскубнат петльов гребен в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той) от полилея на хралупата си, цял. Захапвам тялото – до седем пъти хапя и го броя до седем години, откакто е висял. Мълчи под черните си лакти, слуша закъснели снегове, ушите си проспива, затлъстява мръснобялото на погледа, а го броих до седем, докато се зъбех аз като солена риба с цветове от гняв, докато се стича мартеница по лицето ми, броя, завързвам ъгъл - фонетичен сбор - и храста толкова завързах с този сняг (го разкопчавам) две капки се чифтосват повече, отколкото му посвещавам седма смърт и всички храсти, мартеници – повече или напротив.
© Елед вен Всички права запазени
ПП.Взех си бележка от Антон и няма да пропусна и d'Ева