12.06.2009 г., 11:59

Повече или напротив

1.1K 0 3
За седми път виси на ъгъла, под лактите виси
онази мартеница; вързах му я - там я върза
	       на улица „Галичица“ и „Трепетлика“, на оня храст
мълчи: отскубнат петльов гребен
в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той) 
от полилея на хралупата си, цял.
Захапвам тялото – 
до седем пъти хапя
и го броя до седем

години, откакто е висял. 
Мълчи под черните си лакти,
слуша закъснели снегове, 
ушите си проспива, затлъстява мръснобялото
на погледа,
а го броих до седем, докато се

зъбех аз като солена риба
с цветове от гняв, докато
	       се стича мартеница по лицето ми,
броя, завързвам
ъгъл - фонетичен сбор -
и храста толкова завързах
с този сняг (го разкопчавам) 
две капки се чифтосват 
повече, отколкото 
му посвещавам седма смърт
и всички храсти,
мартеници – повече
или 
напротив.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елед вен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересна и необичайна си, поздравявам те, за което. И аз като Негово Благородие няма да те пропускам от сега нататък...

    ПП.Взех си бележка от Антон и няма да пропусна и d'Ева
  • Бароне, ти сега ли го забеляза? Елица не е случайно момиче, нищо, че сред сивия поток поезията и остава някак встрани. Но аз те съветвам да прочетеш новелата и "d'Ева", наградена за миналата година. Това, да това вече е друг филм! Светът ти няма да бъде същият. (Каквам ти го като човек, който следи/пише и поезия и проза и знае, че не можеш да познаваш някого, без да познаваш и двете му страни...)
  • От днес нататък ще те държа под око...твърде талантлива си, Елица!
    Ваше Благородие

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...