12 июн. 2009 г., 11:59

Повече или напротив

1.1K 0 3
За седми път виси на ъгъла, под лактите виси
онази мартеница; вързах му я - там я върза
	       на улица „Галичица“ и „Трепетлика“, на оня храст
мълчи: отскубнат петльов гребен
в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той) 
от полилея на хралупата си, цял.
Захапвам тялото – 
до седем пъти хапя
и го броя до седем

години, откакто е висял. 
Мълчи под черните си лакти,
слуша закъснели снегове, 
ушите си проспива, затлъстява мръснобялото
на погледа,
а го броих до седем, докато се

зъбех аз като солена риба
с цветове от гняв, докато
	       се стича мартеница по лицето ми,
броя, завързвам
ъгъл - фонетичен сбор -
и храста толкова завързах
с този сняг (го разкопчавам) 
две капки се чифтосват 
повече, отколкото 
му посвещавам седма смърт
и всички храсти,
мартеници – повече
или 
напротив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елед вен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много интересна и необичайна си, поздравявам те, за което. И аз като Негово Благородие няма да те пропускам от сега нататък...

    ПП.Взех си бележка от Антон и няма да пропусна и d'Ева
  • Бароне, ти сега ли го забеляза? Елица не е случайно момиче, нищо, че сред сивия поток поезията и остава някак встрани. Но аз те съветвам да прочетеш новелата и "d'Ева", наградена за миналата година. Това, да това вече е друг филм! Светът ти няма да бъде същият. (Каквам ти го като човек, който следи/пише и поезия и проза и знае, че не можеш да познаваш някого, без да познаваш и двете му страни...)
  • От днес нататък ще те държа под око...твърде талантлива си, Елица!
    Ваше Благородие

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....