15 mar 2016, 20:46  

Поверия 

  Poesía » Filosófica
272 0 2
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата
с последната една заплата.
Когато бурята фучи,
не гледай в нея със очи.
И колкото в душата ровиш,
дотолкова сърцето тровиш.
Щом времето света руши,
то слънцето цвета суши. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??