Поверия
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата
с последната една заплата.
Когато бурята фучи,
не гледай в нея със очи.
И колкото в душата ровиш,
дотолкова сърцето тровиш.
Щом времето света руши,
то слънцето цвета суши.
Щом имаш в пазвата барут,
не се напивай със мавруд.
Посегнеш ли на чужда пръст,
те чака божията мъст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Харесах! Поздрави!
