Поверия
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата
с последната една заплата.
Когато бурята фучи,
не гледай в нея със очи.
И колкото в душата ровиш,
дотолкова сърцето тровиш.
Щом времето света руши,
то слънцето цвета суши.
Щом имаш в пазвата барут,
не се напивай със мавруд.
Посегнеш ли на чужда пръст,
те чака божията мъст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Харесах! Поздрави!
