koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
15.03.2016 г., 20:46 ч.  

Поверия 

  Поезия » Философска
221 0 2

Във влажен съд ли гние семе,

за жътва е далечно време.

Изровиш ли си своя кръст,

ще се заровиш в своя пръст.

Това е земната разплата

с последната една заплата.

Когато бурята фучи,

не гледай в нея със очи.

И колкото в душата ровиш,

дотолкова сърцето тровиш.

Щом времето света руши,

то слънцето цвета суши.

Щом имаш в пазвата барут,

не се напивай със  мавруд.

Посегнеш ли на чужда пръст,

те чака божията мъст.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! Поздрави!
  • Каквото има да става, ще става. И в личен и в глобален план. Цивилизацията загива под ударите на съвременните варвари и техните преселения, възпроизвеждащи една отдавна случила - древна ситуационна система. При това положение да изживеем достойно остатъка от пътя си. Какво друго ни остава. Поздравление за хубавия стих и за импониращия ми твой стоицизъм, Никола!
Предложения
: ??:??