koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Mar 15, 2016, 8:46 PM  

Поверия 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 2
297 0 2
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата
с последната една заплата.
Когато бурята фучи,
не гледай в нея със очи.
И колкото в душата ровиш,
дотолкова сърцето тровиш.
Щом времето света руши,
то слънцето цвета суши. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
  • Marmadun (Таня Георгиева) Там, където ме чака Алиса
    Там, където ме чака Алиса
  • BlackWizard (Joakim from the grave) Rain
    Eternal darkness is what i've become, it makes me drift through nothingness of time. I'm looking for...
  • Nevium (Нина Чалъкова) Dream #1,2,3...
    First I was dreaming of an earth on a unwordly place, so far, far away, somewhere in this endless st...
  • Burns Blissful
    I don't want to be a heartbroken Daedalus. Let me have those wings so I could be the one to burn ......

More works »