2 jun 2015, 22:24

Повиках те

1.3K 0 4

Повиках те в съня си.

С любов и тиха нежност.

Създадох те без думи.

Към теб аз плахо тръгнах.

 

Сама те пожелах.

С пръсти слънце нарисувах.

До устните ти спирам.

Когато ме помилваш.

 

Повиках те в съня си.

На шепота ми ти отвърна.

Докоснах те свенливо,

и любовта ти бавно ме  обгърна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалистично и обсебващо красиво
  • На вид семпло написано, но ухае от нежност!Харесах, Сиана, и го оценявам високо! Поздрави от мен и хубав юнски ден!
  • Наистина прилича на сън.
  • Чудесна творба посветена на любовта! Много красива, нежна, мила и очакваща като самата любов.
    Поздрав и хубава вечер!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...