2 jun 2015, 22:24

Повиках те 

  Poesía » De amor
931 0 5

Повиках те в съня си.

С любов и тиха нежност.

Създадох те без думи.

Към теб аз плахо тръгнах.

 

Сама те пожелах.

С пръсти слънце нарисувах.

До устните ти спирам.

Когато ме помилваш.

 

Повиках те в съня си.

На шепота ми ти отвърна.

Докоснах те свенливо,

и любовта ти бавно ме  обгърна...

 

© Сиана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Реалистично и обсебващо красиво
  • На вид семпло написано, но ухае от нежност!Харесах, Сиана, и го оценявам високо! Поздрави от мен и хубав юнски ден!
  • Наистина прилича на сън.
  • Красиво създадена творба, "за любовта, която ни обгръща...."
    Аплодисменти и от мен!
  • Чудесна творба посветена на любовта! Много красива, нежна, мила и очакваща като самата любов.
    Поздрав и хубава вечер!
Propuestas
: ??:??