2 jun 2015, 22:24

Повиках те

1.3K 0 4

Повиках те в съня си.

С любов и тиха нежност.

Създадох те без думи.

Към теб аз плахо тръгнах.

 

Сама те пожелах.

С пръсти слънце нарисувах.

До устните ти спирам.

Когато ме помилваш.

 

Повиках те в съня си.

На шепота ми ти отвърна.

Докоснах те свенливо,

и любовта ти бавно ме  обгърна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалистично и обсебващо красиво
  • На вид семпло написано, но ухае от нежност!Харесах, Сиана, и го оценявам високо! Поздрави от мен и хубав юнски ден!
  • Наистина прилича на сън.
  • Чудесна творба посветена на любовта! Много красива, нежна, мила и очакваща като самата любов.
    Поздрав и хубава вечер!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...