Повиках те в съня си.
С любов и тиха нежност.
Създадох те без думи.
Към теб аз плахо тръгнах.
Сама те пожелах.
С пръсти слънце нарисувах.
До устните ти спирам.
Когато ме помилваш.
Повиках те в съня си.
На шепота ми ти отвърна.
Докоснах те свенливо,
и любовта ти бавно ме обгърна...
© Сиана Петкова Всички права запазени