15 sept 2009, 23:11

Повикай ме... 

  Poesía
712 0 10

                                                                                          ... их уже не сказать...

 

в усещането че съм нужна

ще постеля земята

с две теменуги…

 

от гордост скроени пътеки ще спират

 

на прага…

прегърнали дългото лутане.

 

и дъжд ще вали

по-нежен от ласка

по прашните порти

в залез разцъфнала…

 

и пак ще съм боса

и пак ще те търся

 

на прага…

в ръцете смеха ти разпръснала…

 

после…

дълго ще пия дъха ти по струните

и не-написани ноти

в прибоя ще чувам…

 

две теменуги…

покълнали в тъмното

между глътките

нежност…

 

сънувам…

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??