Повикай ме...
... их уже не сказать...
в усещането че съм нужна
ще постеля земята
с две теменуги…
от гордост скроени пътеки ще спират
на прага…
прегърнали дългото лутане.
и дъжд ще вали
по-нежен от ласка
по прашните порти
в залез разцъфнала…
и пак ще съм боса
и пак ще те търся
на прага…
в ръцете смеха ти разпръснала…
после…
дълго ще пия дъха ти по струните
и не-написани ноти
в прибоя ще чувам…
две теменуги…
покълнали в тъмното
между глътките
нежност…
сънувам…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
