... их уже не сказать...
в усещането че съм нужна
ще постеля земята
с две теменуги…
от гордост скроени пътеки ще спират
на прага…
прегърнали дългото лутане.
и дъжд ще вали
по-нежен от ласка
по прашните порти
в залез разцъфнала…
и пак ще съм боса
и пак ще те търся
на прага…
в ръцете смеха ти разпръснала…
после…
дълго ще пия дъха ти по струните
и не-написани ноти
в прибоя ще чувам…
две теменуги…
покълнали в тъмното
между глътките
нежност…
сънувам…
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
