9 feb 2012, 18:04

Повикай ме

  Poesía » Otra
1.2K 0 8

Ще бъда тиха като водата

и като нея дълбока и синя.

Къде ще ми търсиш тогава душата,

която глупаво на теб аз бях поверила?

 

Ще бъдеш ли силен, за мен безпределен?

Ще бъда ли същата аз?

Когато за обич потърсиш ме денем,

ще бъда далече, ще бъда елмаз.

 

Повикай ме с мисли, мълчание, глас.

Водата дълбока и пърхане чува.

Повикай ме, без да говориш за нас,

сърцето ми празно пред теб ще изплува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...