9 feb 2012, 18:04

Повикай ме

  Poesía » Otra
1.2K 0 8

Ще бъда тиха като водата

и като нея дълбока и синя.

Къде ще ми търсиш тогава душата,

която глупаво на теб аз бях поверила?

 

Ще бъдеш ли силен, за мен безпределен?

Ще бъда ли същата аз?

Когато за обич потърсиш ме денем,

ще бъда далече, ще бъда елмаз.

 

Повикай ме с мисли, мълчание, глас.

Водата дълбока и пърхане чува.

Повикай ме, без да говориш за нас,

сърцето ми празно пред теб ще изплува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...