Повикай ме
Ще бъда тиха като водата
и като нея дълбока и синя.
Къде ще ми търсиш тогава душата,
която глупаво на теб аз бях поверила?
Ще бъдеш ли силен, за мен безпределен?
Ще бъда ли същата аз?
Когато за обич потърсиш ме денем,
ще бъда далече, ще бъда елмаз.
Повикай ме с мисли, мълчание, глас.
Водата дълбока и пърхане чува.
Повикай ме, без да говориш за нас,
сърцето ми празно пред теб ще изплува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Николова Все права защищены
