Ще бъда тиха като водата
и като нея дълбока и синя.
Къде ще ми търсиш тогава душата,
която глупаво на теб аз бях поверила?
Ще бъдеш ли силен, за мен безпределен?
Ще бъда ли същата аз?
Когато за обич потърсиш ме денем,
ще бъда далече, ще бъда елмаз.
Повикай ме с мисли, мълчание, глас.
Водата дълбока и пърхане чува.
Повикай ме, без да говориш за нас,
сърцето ми празно пред теб ще изплува.
© Пенка Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
