Nemirnica (Гергана С)
11 82
16 nov 2006, 14:38

Поводът за този стих е друг, но пиша го за теб 

  Poesía
1379 0 5

Вървя и отминавам те с мълчание,
вървя с надежди разпилени...
Вървя със спомените си в ръка,
със сънища неизживени...
И ръката иска да ги хвърли
там някъде, далеч в безкрая,
но сърцето стиска здраво
и не пуска...
но сърцето все за тебе бие лудо.
Вървя там, дето с тебе бяхме,
и очите ми, раздрани от горещите сълзи,
все гледат, все с надеждата живеят,
че отново ще те видят.
И спомням си, че те попитах:
"Къде е ключът към твоето сърце?"
А ти с мълчание ми отговори,
целуна ме и се усмихна.
Остави ме с мечтите,
остави ме с надеждите
за началото след края...

И дойде това начало,
но то оказа се началото на края.
И след това със сияйната усмивка се изправих
от пейката, попила наши спомени,
и тъжна...
много тъжна бях, но исках да го скрия.
И залъгвах себе си известно време,
залъгвах и околните,
че лесно е да преодолея нашата раздяла.
Да излъжа другите успях,
но себе си ми беше малко трудно.

Сега се сещам само
за миговете наши изживени.
И вярвам, че и тебе ще забравя,

дори това да ми отнеме много време.


16.11.06г.

© Гергана С Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз не мисля че никога няма да заличиш от сърцето и съзнанието си спомените с него.И понеже вярвам в красивия край на приказката, ще ти пожелая от сърце той да оцени какво загуби и да се опита да си го върне.Успех,късмет и сбъднати мечти ти желая
  • Благодаря ви, не съм престанала да вярвам.
  • няма как да се забрави дори и цяла вечност да мине не се залъгвай
  • добре
  • Ами...от сърце е! Значи е прекрасно 6!
Propuestas
: ??:??