Поводът за този стих е друг, но пиша го за теб
Вървя и отминавам те с мълчание,
вървя с надежди разпилени...
Вървя със спомените си в ръка,
със сънища неизживени...
И ръката иска да ги хвърли
там някъде, далеч в безкрая,
но сърцето стиска здраво
и не пуска...
но сърцето все за тебе бие лудо.
Вървя там, дето с тебе бяхме,
и очите ми, раздрани от горещите сълзи,
все гледат, все с надеждата живеят,
че отново ще те видят.
И спомням си, че те попитах:
"Къде е ключът към твоето сърце?"
А ти с мълчание ми отговори,
целуна ме и се усмихна.
Остави ме с мечтите,
остави ме с надеждите
за началото след края...
И дойде това начало,
но то оказа се началото на края.
И след това със сияйната усмивка се изправих
от пейката, попила наши спомени,
и тъжна...
много тъжна бях, но исках да го скрия.
И залъгвах себе си известно време,
залъгвах и околните,
че лесно е да преодолея нашата раздяла.
Да излъжа другите успях,
но себе си ми беше малко трудно.
Сега се сещам само
за миговете наши изживени.
И вярвам, че и тебе ще забравя,
дори това да ми отнеме много време.
16.11.06г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана С Всички права запазени
