Повярва ли...?
***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа...
и бяха свято спрели пред греха ми...
Все казваше, че някак ще горя.
Не чу ли, че любовно се загубих?
Защото се откъснах от света...
И в полета ти тайничко се влюбих...
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа...
и бяха свято спрели пред греха ми...
Все казваше, че някак ще горя.
Не чу ли, че любовно се загубих?
Защото се откъснах от света...
И в полета ти тайничко се влюбих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Арлина Todos los derechos reservados
