Повярва ли...?
***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа...
и бяха свято спрели пред греха ми...
Все казваше, че някак ще горя.
Не чу ли, че любовно се загубих?
Защото се откъснах от света...
И в полета ти тайничко се влюбих...
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа...
и бяха свято спрели пред греха ми...
Все казваше, че някак ще горя.
Не чу ли, че любовно се загубих?
Защото се откъснах от света...
И в полета ти тайничко се влюбих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
