Повярва ли...?
***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа...
и бяха свято спрели пред греха ми...
Все казваше, че някак ще горя.
Не чу ли, че любовно се загубих?
Защото се откъснах от света...
И в полета ти тайничко се влюбих...
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа...
и бяха свято спрели пред греха ми...
Все казваше, че някак ще горя.
Не чу ли, че любовно се загубих?
Защото се откъснах от света...
И в полета ти тайничко се влюбих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
