anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
29 ago 2007, 18:14

Повярвах 

  Poesía
701 0 8
Любовта ти ме погълна като пламък,
остави жарки белези във моята душа,
а сърцето мое, дето беше камък,
сега жадува само твойта топлина.
Ръцете ти спасяват ме от мен самата,
даряват ме с безброй надежди и мечти,
а шепота ти нежен, в тъмнината,
ме кара да забравям болката дори.

Оглеждам се в очите ти смутено
и търся знак, че всичко е лъжа.
Но обич виждам там и, примирена,
прогонвам вещицата-самота.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря на всички ви,приятели
  • Мила Иве, щом създаваш такива хубави стихове,
    сигурно знаеш и как да не допускаш да си сама и тъжна!!!
    Много усмивки!!!
  • В сърцето ти пълно с любов и поезия няма място вещицата - самота! Много сбъднати мечти и вълшебства, Иве! Поздрав!!!
  • Отдай се на Любовта!
    Живота е даден на заем, за кратко, така че...
    Бъди щастлива, Иве!
  • Иве, много си добра!
    Пишеш зашеметяващо!
    Поздрав, мамче!
  • Прекрасен стих, Ивелина,прекрасно чувство надежда за обич.
  • незнам дали да вярвам,че животът ми е приказка
  • Струва ми се, че от някакво разочарование си си била изградила защитно поле. Затова със страх подхождаш към новата обич. Не знам дали съм права, но ако аз бях на твое място- щях да живея за мига! Нали знаеш, че повечето приказки са с щастлив край...
Propuestas
: ??:??