Повярвах
Любовта ти ме погълна като пламък,
остави жарки белези във моята душа,
а сърцето мое, дето беше камък,
сега жадува само твойта топлина.
Ръцете ти спасяват ме от мен самата,
даряват ме с безброй надежди и мечти,
а шепота ти нежен, в тъмнината,
ме кара да забравям болката дори.
Оглеждам се в очите ти смутено
и търся знак, че всичко е лъжа.
Но обич виждам там и, примирена,
прогонвам вещицата-самота.
остави жарки белези във моята душа,
а сърцето мое, дето беше камък,
сега жадува само твойта топлина.
Ръцете ти спасяват ме от мен самата,
даряват ме с безброй надежди и мечти,
а шепота ти нежен, в тъмнината,
ме кара да забравям болката дори.
Оглеждам се в очите ти смутено
и търся знак, че всичко е лъжа.
Но обич виждам там и, примирена,
прогонвам вещицата-самота.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
