Повярвах си, че съм поет

14 jul 2011, 21:59

Poesía » De humor

800 0 3

и станах рано – в шест без пет,

изпих кафето си, закусих,

но... музата ми се намуси –

останала без сандвич, да,

уж бил съм скрил от нея хляба;

на гладно пийнала вода,

за малко щяла да припадне...

О, музо, я не се гневи –

отдавна ти не си на пости!

Попей, за злото забрави,

по-често идвай ми на гости!

Ще си устроим пиршество,

ще пълним чашите с ракия,

ще бъдем с тебе болшинство,

без аз и аз да се напият!

В поезията тъй е: днес

поет се става, но овреме –

прескочи ли стрелката шест

и муза няма да те вземе!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.