Повярвах си, че съм поет
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да,
уж бил съм скрил от нея хляба;
на гладно пийнала вода,
за малко щяла да припадне...
О, музо, я не се гневи –
отдавна ти не си на пости!
Попей, за злото забрави,
по-често идвай ми на гости! ...