Повярвах си, че съм поет
Повярвах си, че съм поет
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да,
уж бил съм скрил от нея хляба;
на гладно пийнала вода,
за малко щяла да припадне...
О, музо, я не се гневи –
отдавна ти не си на пости!
Попей, за злото забрави,
по-често идвай ми на гости!
Ще си устроим пиршество,
ще пълним чашите с ракия,
ще бъдем с тебе болшинство,
без аз и аз да се напият!
В поезията тъй е: днес
поет се става, но овреме –
прескочи ли стрелката шест
и муза няма да те вземе!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
