diad011 (Васил Йотов)
233 280
23 dic 2016, 16:48

Повярвай 

  Poesía » Otra
1022 3 5

То сякаш не беше толкова отдавна,

Сурвачка. На рамо шарена торба.

пътеката в снега  с мен бе равна,

сурваках дядовци с протъркана аба.

В джоба ще ми сложат левче,

в торбата орехче понякога локум.

Спомням си и шарено моливче,

Даде ми го стария ми кум.

А после с децата на пързалка,

с шейната качвам стръмния баир.

Повярвай радостта не бе ни малка,

намокрени завършвахме в някой вир.

                                            В.Й. 23.12.2016г

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??